Споменчета

Значи всеки който има готинки Споменчета да ги дааавааа С мойте почвам след малко дано ви харесат

1.Не отмивай така несподелената любов, прегърни ме за последно и после си тръгвай. Не заключвай сърцето си в железен обков, обичам те плачът не изтръгвай! Пак търся прекрасен и пак те намирам, ето в спомена идваш, а тъна в забрава и усещам, че капка по капка умирам щом горчивия дкус на самотността остава. И протягам ръка д адокосна миража, но бледнейки всички изчезва така, сякаш е съв е било, и морета и плажа и по малко умирам от товята ръка!!!!!!


2.Обичам те!!! Не знаеш колко пъти съм търсила в мрака нежните ти длани, нен знаеш колко в съня си съм чакала да съм търсена и желана. Обичам те! Не знаеш ли че плача, че всеки удар на сърцето ми боли, че ден след ден те чаках в здрача. Обичам те, далеч си ти. Обичам те единствен и непреклоним, обичам те с любов бездомна. Очаквам в мрака да ме плиютиш. Обичам те за мен си всичко на света..........

3.Хубава си дявол да те вземе
и нека този дявол бъда аз.
И срещу дявол ще изляза на сражение
ако той застане между нас!


4.Миналата нощ изпратих един ангел да те пази, но той се върна бързо, аз го попитах защо, а той ми каза - ангели не пазя!


5.Слънчице прекрасно,
искам те ужасно.
Как до тебе да се гушна,
нежни думи да ти шушна?
Аз за тебе си мечтая,
с устни да те подлудя желая!


6.Какво ще правиш в този ден?
Защо не вземеш да се влюбиш в мен?
Аз пък още щом те зърна,
Тъпкано ще ти го върна!


7.В този светъл, страстен ден, ти пробуждаш звяра в мен, искам те сега при мен, ела! Да ти разкрия любовта!!!


8.Отиде си вратата се затворизатвори се и моето сърце ,остана само спомена да ми говори за
отминалите нежни часове.Отиваш си добре! Върви! Не искам и немога да те спраКогато всичко изгори ти неможеш да запалиш ПЕПЕЛТА!
9.Очите пак са насълзени
и в тях блести една сълза
аз плача може би за тебе
затуй че ти ме изигра
Играта беше много проста
На влюбена се престори ти
а аз повярвах и се влюбих доста а
може би щастлив бях дори.
Е аз съм свикнал да плача ,
В очите винаги блести сълза
като олово ми тежат клепачите
и устните проклинат ЛЮБОВТА!


10.Едно момиче те обича ,но ти не си разбрал това погледнеш ли я във очите ще разбереш че е така.Едно момиче всяка вечер на сън ръцете ти държи и този сън ще бъде вечен ако за него не узнае6 ти.Това момиче всяка вечер те призовава във нощта и тайничко си тя мечтае загледано в една звезда. Тази вечвр тя отново до прозореца стои , но вместо весела усмивка сълза в очите и блести. Ти никога не си я виждал и няма да я разбереш, но тя ще те обича вечно докрай,дори и да умреш. Едно момиче те обича,но ти не си расбрал това и трябва вече дасе слеят две влюбени сърца!!!


11.Защо сърцето ти не чувстава
нима сковано е от вечен лед
защо поне веднъж не се разтупа
когато плачех с глас за теб!


Ти имаш ли сърце се питам
обичал ли си някога жена
заспивал ли си като мъж пред нея
изпитвал ли си мъка, самота?

Защо сърцето ти не чувства
нима е късче лед
и питам се защо се влюбих
защо обичам точно теб


12.От угасващия залез
Бликат езерни води
И небесен свод се къпят
Чудно хубави звезди
Аз очаквам вече време
Мълком да прошепнеш ти
Тайнствено сърцето мое
Една истина мълви!


13.И птицата понякога умира зареяна
във синйото небе , ала с огромна обич
вятъра и свири и целува мъртвите криле.
Умира цветето и пада без цвят без мириз
в пропастта , ала по тичинките му остава ,
влага и праи от смъртта му красота!!!


14.Прости ми сега тези думи изричам и толкова много сгреших.Прости ми защото те обичам, но сам аз нашата любов провалих.Прости ми че толкова те виних и слушах целия останал свят.Прости ми , защото не ти се доверих а сега безброй неща ни делят.
Прости ми поне и живей ти с друг ,който и да е той.Прости ми защото в мен мъката се лей, и защото немога аз да си простя!!!Защо когато очите си затворя, пред мене твоя лик стои?Защо когато ги отворя рухват всичките мечти? Толкоз близо бе до

15.Ти спомняш ли си първата целувка? Лъчите в моите очи? А после капките дъждовни се сляха с моите сълзи.Ти спомняш ли си срешите лъжовни и нежеланото дете. Майка на 17 дори и малко смешно ми звчи. И мислих си понякога през сълзи

"това дете живота ми расби" А имах вид на малка и невинна и като че ли ор нещо се боях и много често на край града стоях. И чаках те отново да си дойдеш макар да знаех че при нея си добре. Напрано влак след влак очаквах , надявах се като дете. Но ти не се обади вече, дори не зная пще ли си жив? Единствената ми надежда е детето погледна ли го виждам теб. Но ако някога то ме попита: "Къде е татако , моляте кажи?" Тогава с какви очи ще го погледна, дали ще му раскажа без лъжи или ще го притисна до гърдите и ще целуна черните очи? И ако ти при мен се върнеш знай че аз ще те приема , но не заради първата си обич , а заради това че си баща на моя син!!



16.Едно момиче плава мълчаливо , едно момиче плава във нощта. В сърцето свойта мъка е стаила и рони тя сълза подир сълза. Те падат бавно, бавно се отронват, попиват в меката земя ,ала са толкова горещи че после дълго стене тя. Една сълза блестяща капва на нежните момически ръце , и пръстите опарени потрепват под огъня на свитото сърце.


17.Когато чуя че си се оженил , и с нея много си щастлив, ще дойда аз на твоята свтаба да видя огъня в очите жив. Леко вратата ще отворя ще се скрия в някой кът и незабелязано сред толкоз хора ще те погледна може би за последен път. После сред подаръците ще оставя моя дар. Пръстенът , който ти ми подари. Ти случайно ще го видиш и ще се запиташ "Кога ли е дошла?" Не се вълнувай аз просто връщам си дълга!!!


18.Недей ме пита имам ли сестричка, каква била къде е тя! Сестричката ми бе като звездичка но, уви тя се разболя. Умираше отиваше си вече ,а беше рано, рано призори. Умираше, а татко рече "градът е далече , а нямаме пари" Бе малка тя , а мъката и бе голяма, ковчега татко нежно бе сковал. Тя можеше да казва само "мама" и дори така смъртта си назова. Недей ме пита имам ли сестричка , една сълза в очите ми гори, че трябваше да имам като всички , но уви градът е далече , а мямахме пари!


19.Колко странен беше твоя първи поглед който толкоз много ме плене. Аз се отзовах на него , повярвах ти ,гледах с нежност плаха , виждах в твоите очи любов. Аз бях толкова щастлив в оня чуден и прекрасен миг и глава на твоите гърди склонил гледах с нежност плаха твоя лик. Защо ли трябваше да вярвам на този поглед мил, как тези чудно хубави очи са могле да ме излъжат. Защо така коварно ме излъга ти. Обичамте това е което искам да ти кажа за последен зов. Обичамте, немога повече да крия но не мисля да те моля за любов. Аз много те обичах но ти уви не ме разрбра , сам в живота ме остави по тебе вечно да скърбя!!!


20. Вървя по пътищата прашни и се прибирам удома , кървят в душата раните ужасни иска ми се тука да умра. Оставих те за 2 години братко любимата да пазиш у дома. Не ти ли сви сърцето , когато девойката прегърна? За мен говори ли ти тя? Кажи от обич ли го стори или просто ти трябваше жена? Сега пред мен как ти ше застанеш да гледа6 право в моите очи какви ли думи ще кажеш да спреш горчивите сълзи?

21.Обича6 ли , ще бъдеш изоставена игра такава има любовта. Единия за влюбен се признава, а другия излиза след това. Затуй на безразлична се преструвай , безчувствена като камък бъди. Обичай го но първа не презнавай и не победимата ще бъдеш ти!


22.Едно момче седи само на кея в далечината втренчило очи , сега , когато ти се смееш , то стиска устни и мълчи. Едно мълчи със тебе се сбогува , загубва първата любов, душата му от болка стене и чака сетния ти зов...!

23.Красива си знаеш ли моето момиче,нежна и малка като капка роса,сълзи от очите ми често потичат,но ги скривам във твоята черна коса,знам че друг обичаш,горда не бъди, не ме лъжи истината я отричаш тая че сърцето ти кърви.Ще мине година и друга,но раната остава в твоята душа.Май лъжа е , че времето лекува,можеби друго , но не и Любовта..!


24.Леглото ти със бели рози ше покрия , аз всяка роза съм целувал през ноща. На всяка казах колко те обичам и колко пусто е без тебе, по света.Питам се всеки път когато дойдеш ти , защо така жестоко времето лети , колко си мила с мен , и как да съм щастлив , когато тъй и кратък този хубав миг.До утре вечер е тъй далече.До утре вечер е цяла вечност.Ох Обичам те със цялото си сърце.Ти си въздуха който дишам, слънцето което ме радва, звездите който светят за мен, Обичам те..Обичам те..Обичам Те..!

25.Обичам те с цялата си душа.Радвам се,че те срещнах на този свят.Винаги и завинаги ще бъда с теб и до теб.Ти си моят ангел мили мой!!{}.

26.Беше есен, валеше проливен есеннен дъжд, ти стоеше замислен пред стария вход и ме попита дали съм сама, има ли място за теб в моето сърце???????????? Но защо, защо ти ме измами с думи лъжливи? Защо ми каза, че ме обичаш, защо разби моето сърце? Дадох ти всички, подарих ти женската си чест. Болеше ме, боли ме и сега, но в живота винаги е така единия винаги, остава, а другия се смее на неговите сълзи. Но знай че живота всички лошо се връща и болката и мъката, сълците само щастието НЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!! Сега аз съм нещасна, но след време нещастният ще бъдеш ТИ!!!!!!!!

27.Snoshti Pak Te Sunuvah Trupat Ti Noseh Na Ruce Ubih Te Za Da Te Spechelq Makar i Sas Iztinalo Surce!!!

28.Sulzi pred tebe nqma da proleq na kolkene pred tebe nqma da stoq obi4am te beз teb nemoga da jiveq no gorda sam i gorada 6te umra

29.Nemoga Az Da Te Zabravq, Za Men 6Te Bude6 Vinagi Me4ta Obi4am Te I 6te Te Obi4am, Za6toto Imam Pravo Na Tova!
30.Sega Sam Sama SuLZite S Shepi Sabiram I Se Mucha V Teb Da Ne Se Vziram! BoLi...Syrceto Raneno,K yrvi I Ne Spira,Tebe Tyrsi I Ne Te Namira! Edno Syrce v Sebe Si Te Nosi Edna Dusha Za Tebe Jivee, edin Jivot Za Teb ViLnee Edni Ochi S Tyga Se Borqt Edni Ryce Za Teb Se MoLqt..

31. I'll find a way to make you stay,I still belive in our love you I see the truth,because of you,the key to our lasting love

32.Knowing a person like u, has made me happy in a million ways.... and if ever I have to let u go... I would find a million reasons to make u stay. I miss you.!!

33.Poglejdam prez prozoreca..navyn vali..ne me e strah ot teb ne iskam da ostana tyk tova koeto ostava da napravq pak e da bqgam za koi li put az priznavam pred teb 4e nemoga da buda sama....

34.Ne pla4i ne pomagat sulzite!Stiskai zubi..!Mul4i..!Mnogo malko v jivota e istina a tq su6to boli..!Ne pla4i!Ne pomagat sulzite!Stiskai zubi..!Mul4i..!Za da bude6 6tasliva ne sulzi sa ti nujni a MECHTI..

35.Love y0ur Eyes Shtot Sa VeRy Nice ... VeDNuJ Look At Me PosLe FoRGeT Me ... SurceTu Mi TikTaka For y0u ... Shtotu I Love y0u{}

36.Ридая, крещя и моля за прошка,
протягам към Господ ръце,
че влюбих се в тебе тъй силно, тъй страстно,
че влюбих се в теб от сърце!

37.Otide si zavinagi stradam as po teb sega syrceto moe za teb tupti Svetyt e pylen sys lyji Pospri se Vyrni se 0o kak Mi Lipsvat 04i te ti...

38.na tebe dadox vsichko razbirash li..,a tochnu ti jivota mi provali ,sarce ne mi ostana da me boli!!!!

39.Vyrvi napred I nikoga ne spirai, dori syrceto da boli! Ne se obryshtai nazad, nedei se vzira, dori syrceto da kyrvi! Vyrvi napred I nikoga ne se obryshtai! I nikoga ne syjaliavai za otminalite dni!!

40.Iskam da ti podarq neshto cenno, neshto moe. Bih ti dal syrceto si, no kak, kato to e tvoe?!
41.Nai-tragichnoto neshto e smyrtta. Nai-studeniqt otgovor – NE. Nai-toploto izrechenie – Obicham te! Nai-obichanoto syshtestvo – TI!

42.Noshta se spusna I obgyrna moqta dusha. Ne iskam nishto drugo osven teb I lubovta. Ne me predavai I na chuvstvata mi otvyrni za da vidish kolko sladka e lubovta!

43.Zashto jivqh? Zashto obichah? Kakvo namerih v lubovta? Edna dusha ne me obikna, edna dusha ne me razbra.... jal mi e samo da se zaricham, che ste prestana da te obicham...jal mi e samo da se sboguvam i na razdiala da te celuvam!

44.Navela v tymnoto glava nevolno imeto ti sricham i na pytekata v prahta chertaq dumata obicham !

45.V moq svqt si ti mechta i na syrceto dade pak krila! S teb kym raq ste vyrvim i nikoga ne ste se razdelim..tova e mechtata na moeto syrce - dar koito darjish v tvoite ryce! Ot celuvkite ti ste jiveq i za drug ne ste kopneq!

46.Ето ме тук отново, обещавайки си че няма да мисля днес за теб... Изчислих ,изминали са 7 месеца, ти вече го преодоля и продължи напред, а аз си останах точно същия както преди. Просто където и да отида, всички сгради които видя, ми напомнят твоето име, като снимка и спомен от любовта. Навсякъде, всичко е оставило трайни спомени, градът произнася твоето име и аз не мога да продължа напред

47.Защо, когато нещо си отива и не можеш да го спреш,чак тогава ти разбираш, че губиш най-големия си копнеж.Защо, когато някой плаче, не можеш ти да се сдържиши капят от очите ти големи, парещи сълзи.Защо, когато настъпи раздяла, дори ти да си я пожелала,нямаш сили за последно сбогом... нямаш сили да извикаш "остани",а само да погледнеш с тъжни, огнени очи!!!

48.обичах те..даже много те обичах .. навярно не можеш да си представиш какво означаваше ти за мен ..сега седя сама и допушвам последната цигара .. може би ще е по-добре да я оставя да догори , точно така както остави ти да догори любовта ми към теб ..тъжно е, но е факт.- любовта я няма вече..и ме боли.. Боли ме ,че те обичах, а ти не ме разбра.. или не искаше да ме разбереш .. Очите ти бяха затворени .. ушите ти бяха запушени..сетивата ти бяха притъпени и ти остана в неведение за всички сигнали, които ти изпращах. Тогава ти не ми обърна внимание.. Не го прави и сега ..Вече е късно ..Твърде късно.. ти си част от моето минало..минало в което ти ми се подигра..подигра се на чувствата ми .. на желанията.. на всичко което исках да ти дам ..а ти не ми позволи.. Тогава избрая НЕЯ!!! .. и какво ти даде тя ?!? ..накара те да страдаш , така както ти накара мен .. обичам те, но с любовта си към теб аз стигнах до дъното.Сега искам да изплувам на повърхността , да се кача на друг влак...независимо за къде, без значение с кого. В крайна сметка това е животът.. Пътищата ни се преплитат и после се разминават.. не се обръщай сега към мен ..вече е твърде късно ..изпусна влака на щастието с мен.. Обичах те.. и може би още те обичам нексега той е с нея,обича нея,мисли за нея...

49.Оbi4am te!Do bolka do poluda, jelaq da te imam vseki den.A o4ite ti da galqt s pogled vsqka muni4ka 4astica v men

50.сега той е с нея,обича нея,мисли за нея...дори споменът за мен остави,но аз ще го пзя,защото само той остана със мен...

51.Ne me poglejdai s tolkova omraza-izli6no e i glupavo dori, razbiram bolkata ti neizkazаna,za6toto tq i v moite gardi gori!

52.Povqrvai mi,az sa6to go obi4am, 6tastliva sam kogato e krai men. Na drugite po nishto ne prili4a-obi4am go-razbira6 me nali?! Kakvo da pravim,nego da popitame, koq ot dvete ni 6te izbere. Ako si ti,to az 6te si otida i bolkata mi ti 6te razbere6. Ne me poglejdai s tolkova omraza-izli6no e i glupavo dori. Edna ot dvete trqbva da si ide - koq?Sadbata 6te re6i!
53.Красиво, влюбено момиче,
защо в очите ти има сълзи?
Нима ти накого обичаш,
а той ти изневери?
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят бледото лице,
но знай на теб не ти прилича
да плачеш за едно момче!

54.Но знам, че любовта от разстояние боли, боли да обичаш другия, а той да не е до теб...Мразя деня,в който си тръгнах...Проклинам деня,в който гръб ти обърнах...По пътя си напред тайно се обръщах, и насълзените ти очи поглеждах...Болеше ме отвътре...Виждах само теб и нашите места, плаках... Без глас скимтях...От мъка вътрешно се топях...Не можех да се върна...

55.И само лекичко усещам,че вътре в мене си остава празно,че който и когото и да срещам, сърцето ми не трепва и е хладно. Остава нямо и мълчи коварно.

56.Искам да те имам, но немога нещо пречи, нещо ни дели!.. Чуй обичам те до изнемога.. но малко е за теб това нали?.. Как трудно е да шепнеш СБОГОМ когато искаш да извикаш ОСТАНИ,.,., когато любовта загива, а нямаш сили с нея да загинеш ти!

57.Аз повдигам тъмните клепачи,Аз те гледам с влага на очи, Аз мълча защото те обичам и единствената ми мечта си ти!

58.Аз не съм виновна, че те обикнах, без да искам стана то, погледна ме веднъж и се усмихна и мое стана земното кълбо. Аз искам само рядко да те виждам, да виждам твоите очи, косите ти твой мислено да милвам, сърцето бурно в мене да тупти!

59.Любов ли беше или сила, което ни събра?Бъди до мен не си отивай, но как ли мога да те спра.И спомена ще пазя вечно и сините ти хубави очи, недей и моите забравя, последния си поглед подари.И влаковете пак потеглят, оставят дири и тъга, стоя на гарата самотна. Къде изчезна любовта?

60. Не съм те забравила!
Нито една стъпка не ми остана върху земята, по която стъпваше. (и си отиде)
Нито един ред не ми остана от това, което ми пишеше. (нали си взе писмата)
Нито една твоя снимка нямам. (скъсах ги при раздялата)
Нито един приятел не смее да ми говори за теб. (помолих ги) …И защо немога да те забравя. Защооо??

61.Обичам те! Не заради милите ти очи, не заради прекрасната усмивка. Обичам те! Заради самия теб. Обичам те! Не защото така пойелах или защото ти го поиска. Обичам те защото така нареди сърцето ми. Обичам те! Не защото всички го казват или защото не искам да бъда сама, а защото такажа беше съдбата ми.

62.И дори да ме забравиш и да оставиш моето лице, дори и да отидеш ти при друга, любовта ми няма да умре! Върви си, ако искаш. Но вземи и моето сърце, защото то отдавна ти принадлежи. Върви да търсиш щастие далече, но ако поискаш някои ден при мен се върни. Аз жсе още ще съм твоя, защото просто те Обичам...


63.Какво да ти кажа, всичко вече е казано. Не ме гледай в очите леке размазано. Не и като ме лъжеш, не и сега, не ми идвай с наведена глава. Не си ли разбрал, че ми писна от тебе и факта че не ми дреме за тебе! Не си ли разбрал, че вече сам друга и тоя път няма да ти бъда в услуга. Не си ли разбрал, че само се унижаваш като се напиваш до козирката и срамиш така и кървата си! Писна ми от вшко, от приятелите ти гадни и от новата ти курва! Губиш позиции бавно - но славно. Жалък оставаш в очите ми - жалко, а аз си мислих, че ти си човека, с които бих го направила дори и в кенефа! Та ти дори и не заслияваш дебилките, с които се ебаваш. Какво да ти кажа, това вече е КРАЯ!!!

64.Майната ти обич моя, ти не си добре, като мен жена ще срешнеш, но не знам къде! Две години ден и нощ след тебе тичах, но ти не ме видя, две години само теб обичах, но ти не го разбра! Ще ме търсих обич моя, ала не сега, а когато зад завоя видиш ми гърба! Майната ти обич моя, ти си много луд! Вече няма да см твоя, ще ме чука някой друг!!!

65.Сега е моя ред да съм жестока, сега е моя ред да казвам не, да обвинявам и проклинам, да мразя мъничко поне! сега е твоя ред да те боли, да гледаш как любовта догаря и тихо да шепнеш "О Спри"! сега нещата са различни, не са таи както са били. Сега не аз, а ти ме викаш, но всичко свърши ... разбери!!!

66.Koji mi nqkoga da si obichal, no ne na dumi ili na shega. Kaji mi nqkoga da si razbral kakvo e vsyshtnost lubovta…Ti iskashe me I az stanah tvoq/tvoi. Tova li be moqta mechta…Ti iskashe da te obicham I kakto vinagi uspq!!!

67.Obichal li si taka, che nishto da ne moje da spre poletyt kym tozi kogoto obiuchash? Obichal li si tazi lubov? Kylnql li si se s vsichki dumi I vyv vsichko? Kreshtql li si ot bolka? Umiral li si ot mylchanieto? Molil li si se na kolene da te poshtadqt – teb I tazi lubov?

68.Zashto te tolkova haresah,v miga kogato te vidiah?Zashto se radostno usmihnah,v nastroenie li biah?Ne kriq, che bezumno te obicham,ne kria che sym vlqben az v teb,i nikoga ne shte otricham,che as obicham samo teb!!!

69.Obicham te,a kak da ti go kaja?V men se boriat chest i sram.Obicham te a kak da ti go kaja,i as ne znam.Dve dumi,a tolkoz mnogo znachat,i v plen darjat ednosarze.Dve dumi i sdna lqbov goliama.Dve dumi za edno momche!!!

70..Edva, kogato neshto si otide, edva kogato s neshto se prostish razbirash kolko mnogo ti se svidi, razbirash i zapochvash da tyjish.Syznavash, che neshte go vidish veche i praznoto mestence, che boli!

71..Imeto ti, na brega na moreto, se strahuvam da napisha,zashtoto valnite shte doidat,shte go vzemat i shte si otidat.Imeto ti,sas zvezdite na nebeto, se strahuvam da napisha,zashtoto moje bi shte doide den i te shte padnat.A nai-mnogo se strahuvam da te obicham,zashtoto moje bi nyama da me obichash tolkova,kolkoto as teb!!!

72..В залеза на всяка вечер, настъпва мрак и тишина. В залеза на всяка обич, настъпва болка и тъга. Когато нещо си отива и ти нямаш сили да го спреш, когато виждаш, че една любов умира, но ти не можеш с нея да умреш. Тогава ти разбираш, че си обичала, но обич вече няма, че си била щастлива, но не си разбрала!!!

73..Отиваш си! Добре! Върви! И няма да се върнеш вече, и аэ неискам това, но преди да си тръгнеш искам да ти кажа теэш слова: “ Преди много те обичах, туй бе моята вина, но ти бе лош и нераэумен вината моя нераэбра”.

74.Горчиво"-викат-чуваш ли? Горчиво!Целуват те,а аз съм още жив,целуват те,а аз разбирам:Обичам те!Та ти дори в измяната си без преструвка.Сега за тебе съм покойник.Обсипвай го с вдовичи ласки.Раздавай му миниатюрните си чувства. Горчиво! Невясто, и на мене е горчиво.След малко и на теб ще загорчи.Останали сами в разкошната му спалня и стискайки нетърпеливите му пръсти,ще ти горчи-и...така ще горчи цял живот.Ще мине блясъка и суетата.И ще презираш своите амбиции.

75. V moeto surce nqkoi pak e vlizal,nqkoi vsichko e razbil!Ti li si tova?!...S kuscheta ot led ot zamruznali sulzi e risyval men!Ti li si tova?!....Nqkoi v pepelta ot ogasnali mechti shte ostavi pak sledi!Ti li si tova?!..

76.Тихо ми прошепвай само, че ме обичаш ти.Нищо друго не изричай, НЕ всяка дума ще боли.Нямам сили да приема, че с друга те деля,че и нея ти целуваш така.

77..За две ръце протегнати насреща,земята бих докрая извървял! За две очи,като звезди горещи,аз цялата си топлина бих дал! За две слова,от мене вдъхновени,най-хубавите думи бих редил!За две сълзи,изплакани за мене,аз всички океани бих изпил!

78.Каква измамница съм станала, но съм хванала пак сърцето ти с нокти...Каква пустиня съм оставила, и съм знаела че проклинаш ме нощем...Черни очи с лъжливи сълзи, с думи любовни кълна ти се прости...Каква красавица съм станала, хубава и зла, но добре се преструвам Животът ти аз съм растурила всеки казва ти как добре се целувам

79.Не, не плача, защо си помисли така?
Просто малка прашинка в очите ми
Ще ми мине, само ще постоя
да примигвам така – срещу вятъра.
Не не крия сълзите си, няма сълзи,
Просто малко ми е студено
Затова потреперих, а ти си върви,
Няма нужда да стоиш тук при мене.

Аз съм силна, винаги съм била
Ще се справя и днес някакси
Само утре да дойде и ще се спася
Ще започна отново живота си...

Аз не плача......

80.Не знаех,че любовта може да бъде толкова жестока и сърцето ми така самотно днес да тупти. Не вярвах,че няма да намеря по пътя посока, която да ме върне при теб,днес го разбирам уви...

81.Отново съм сам стенещ и плачещ.
Изгубих те не - изгубихме се.
Този път вината не е само моя, сега тя е обща.
И въпреки това я чувствам цялата върху мен.
Тежи.
Сълза след сълза се търкалят една след друга,
но само когато съм сам,
само тогава мога да си позволя сълзи.
Не желая да разтроивам други хора,
заради моите проблеми.
Знам, че ще обичам пак,
но ми е трудно все още.
И двамата сгрешихме и то жестоко и направихме така,
че и двамата да страдаме.
Не трябваше да ти вярвам толкова много,
а ти не трябваше да криеш от мен.
Доверие - нали на това се гради една връзка?
Обичала ме - глупости!
Не можах и още не мога да залича болката от лъжата.
Предаде ме, предаде доверието ми,
предаде любовта ми, предаде себе си.
Не това не е поредната сълзлива историйка
и накрая ние няма да заживеем щастливо заедно.
Може да сме щастливи,
но това ще е поотделно и не знам дали ще е скоро.
Това е просто разказа ми за една изпепеляваща и силна до болка,
но нещастна любов.
За една любов, която нямаше шанса да просъществува.
Но я имаше макар и за малко.
Героите сме ние.
И двамата млади и ненаситни - жадни за живот,
за любов, за приключения...
Всичко стана много бързо не можехме да повярваме,
че такова нещо се е случило точно на нас.
Изрекохме някои думи шепнешком, други не чак толкова,
но бяхме щастливи макар и за малко.
Открихме заедно любовта.
Устните боляха, ръцете трепереха, кръвта бушуваше във вените ни,
сърцата ни биеха лудо, обичахме се.
Може би още се обичаме, но за нас вече няма шанс и то никакъв.
И после се случи онова нещо.
Ти беше толкова далеч не знаех как си.
Знаех само, че те обичам и, че и ти ме обичаш, не знаех нищо друго.
В очите ми непрекъснато блестяха сълзи и не само блестяха,
но и излизаха понякога.
Този период мина аз се прибрах, и се успокоих,
но ужасен осъзнах, че ти си изстинала и може би и аз бях изстинал,
но още те обичах и макар и малко все още имах сили да те подкрепям.
Но ти ставаше все по - капризна, все по - взискателна, все по - непредсказуема
и все повече ме нараняваше и ме караше да
плача. Изморих се и ти го казах. Така започна всичко.
Ти се отдръпна и се отрече от чувствата си.
Болеше наистина много и ти го знаеше.
Събрах сили не можех вече да търпя това положение и ти казах, че трябва да се разделим.
Едва тогава осъзна, че ме обичаш все още, но аз нямах сили вече, нямах сили да обичам.
"Мразиш ли ме?" - те попитах аз.
"Не, аз вече не мразя!" - това беше отговорът ти.
И така сега всеки върви пътя на живота си, открива себе си, но оставя следи,
за да запомни тази история,
за да не допусне пак същата грешка. Прости ми моля те!

82.Obi4am te lubimi moi bezumno vlubena sum v tebno ti ne iskash da si moi da sme dvama zaedno s teb.Vsqka nosht az za teb si mislq vsqka nosht az v mraka sum sama i ne moga da spra da te obi4a dori da doide kraq na sveta!!!

83.Kakvo e liubovta?

Ti si moeto syrce
Ti dushata mi obze
Ot vednyj me oblada
I me nakara da prozra
Kakvo e liubovta?

Iskam az da razbera
Obichash li me ili e lyja
Iskam az da razbera
Tova liubov li e ili igra
Iskam az da razbera
Kakvo e liubovta?

Iskam s tebe da sym az
V tozi kysen chas
Mili dumi da ti shepna
I do tebe az da trepna
Chudq se i az sega
Kakvo e liubovta?

Syn li si ili mechta
Ti za men si vsichko na sveta
Syn li si ili mechta
Az shte razbera
...
Kakvo e liubovta?

84.Боли ме,знай,от изневярата жестока, боли ме и да те разбера немога. Какво ти дава повече от мене тя, защо загърбваш любовта? Да простя това не мога и се моля постоянно на Бога да забравя този ден, в който ти дойде при мен. Боли ме много и сърцето ми кърви по бузите търкулват се сълзи, стоя самотна в тишината и търся в себе си вината. Боли сърцето ми наранено, а раната не спира да кърви. Разбери,в мен всичко е сломено и като мъртва ме остави ти.

85.Много дълго летяхме един срещу друг понесли в сърцата си обич и вяра. Много дълго летяхме по безкрайния път, като птици жадуващи слънцето. Много дълго очаквахме нашата среща закъсняла, много дълго зовяхме, копняхме... Но в своята близост, и в своя стремеж се разминахме по-закъснели от всякога.


86.В парка се разхожда момиче и гледа с влага на очи... То лудо някого обича и в огъня на любовта гори. Впила поглед някъде в далечината,девойката с раненота сърце седи сега на пейката позната, където неведнъж щастлива бе. И спомени като жарава изгарят нейното сърце. Съзнанието завладява образът на онова момче. Сълзи изпълват й очите и шепне старата липа: "Дори да те боли- Обичай,Живей и Вярбай в Любовта!"


87.Горещи страсти, бял сатен, нощта преструва се на ден! А ти безмълвен си пред мен- с мамещ поглед, с бронзов тен! Без капка обич, грях ли е това, което правихме?... Защо не чувам твойто "Не", защо сърцето празно е? Луната кръгла пак блести, мълчим сега.Мълчиш и ти. Светът за нас се промени студена съм аз към теб ,уви! Изгарящ пламък, нежен хлад: откъсвам те от твоя свят. Стои пред нас кристален град- добре дошъл във моя леден ад!

89.За мене ти бе всичко, на теб отдадох цял живот, но ти си тръгна и без нищо скитам аз, търся брод. За тебе бях готова аз земята да обърна, и твойта снимка в този час в килера да захвърля. Обичах терно ме излъга как да ти простя, и жестоката лъжа как да премълча? За мене ти бе всичко, на теб отдадох цял живот, но ти си тръгна и всичко свято умря за миг без твоята любов.

90.Мечтая все за теб в нощта. Нима не знаеиш за това? Все твоя образ виждам аз до мен и чувам думите ти ясно всеки ден. И болката изгаря, аз топя се в мечтата невъзмажнна, във копнежа скрит. Обичам те, от теб го крия, но в мен все още нещо пали се, гори. И знам - до мен неможеш ти да бъдеш, но любовта вмен не спира да шепти. И все така аз теб ще чакам, така сама патънала в мечти. Но в мислите ми все до мен ще бъдеш, в сърцето ми съм с теб в нощта.

91.Остави ме сама.
Отне ми любовта.
Една мечта умря в нощта.
Превърна се в сълза.
Една любов отиде си от мен,
оставяйки света студен.
Една вълна от мен открадна
толкоз топлина...
Една сълза стича се сега,
крие моята тъга...
Един живот умира с любовта,
за да се роди отново в пепелта.

92.Какво стана с любовта ни?
Защо за миг се изпари?
Остана ли малко чувство или и него угаси?!
Очаквах аз големи страсти в малкия живот...
Уви...
Остана само спомена и нашите мечти-обичах те,за теб копнях.
За твоите очи,жадувах устните ти нежни,а сега...
Не знаеш как боли!
И ако някога си спомниш ти за мен и нашите ме4ти.
Ако не е твърде късно ще те чакам -може би!!!
93.НЕ ПЛАЧИ МОЕ МАЛКО МОМИ4Е!
НЕ ГЛЕДАЙ С ТЪЖНИ ОЧИ!
ВСЕКИ СТРАДА И ВСЕКИ ОБИЧА,
А ПОСЛЕ ДЪЛГО ВРЕМЕ МЪЛЧИ.
ВСЕКИ ВЯРВА В НЕЩО КРАСИВО,
И ДО КРАЙ СЕ СТРЕМИ,
ЗАЩОТО НЕИЗВЕСТНОТО В ЖИВОТА
СЕ СРЕЩА НА ВСЯКА КРАЧКА…ПОМНИ

94.Аз не искам ти да ме обичаш, аз не ще спра да тъжа. Моля те-иди си! Не надничай повече в моята душа. Ти недей да съжаляваш! Виж, край теб са хиляди цветя! Откъсни от тях да се накичиш, посрещни ти щастлив любовта. Аз ще бъда много весела, ще зная, че ще има някой на света, когото съм обичала и от обич подарих му свобода!

95.КЪМ НЯКОГО НЕ ТРЪГВАЙ С МИСЪЛТА,4Е ВИНАГИ ЩЕ ТИ ПРИНАДЛЕЖИ,ЧЕ ДО КРАЯ НА СВЕТА КАТО ОРЕЛ ДО ТЕБЕ ЩЕ КРЪЖИ!ЖИВЕЙ!РАЗБИРА СЕ,ЖИВЕЙ!НО НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ,ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ ТИ ПРИНАДЛЕЖИ.НА НИКОГО И НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ,МАКАР СЪРЦЕТО ТИ ДА СЕ БУНУВА.ЗАЩО ДА ИМА ПОСЛЕ САМОТА?ЗАЩО ДА ИМА НЕЩАСТИЕ И ПЛАЧ? А ТРЯБВА ДА СИ КАЖЕМ ПРОСТО: “ЛЮБОВТА НЕ ТРАЕ ПОВЕЧЕ ОТ МИГ!!!”

96.Дали за тебе знача нещо?
Това се питам час по час.
Дали сърцето ти горещо за мен не е от мраз?
Ледът сковава твоето сърце,
А устните ти ледени шептят:
“изчезна вече близостта ни
и сякаш чувствата ми спят.”
Ледът дълбоко е сковал гърдите,
не гледаш на мен със същите очи,
а моята любов е тъй гореща,
че ледът в сърцето ти ще разтопи!!!

97.Кой си ти на моя път застанал?
В моя сън проникнал?
Моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те навсякъде около мен!
чувам те в съня си нощем късно!
Гледаш ме с очи на похитител!
А в гласа ти всеки звук ме гали...
А сърцето мое доверчиво-твое е...ела вземи го!
И щастливо направи го!!!

98.Очите ти-бездънни черни бездни
Ръцете ти-приканващи към грях
Усмивката ти-грееща със светлина неземна
Сърцето ти-покрито с непрогледен мрак
Усмихваш се!-дали не е на сила?
Говориш ми!-защо го правиш пак?
Докосваш ме!-невинно, детски, мило...и питам се дали това е знак? Омръзна ми винаги да гадая,ела и истината ми кажи.Ако любовта ми е несподелена,знай,че много дълго ще боли. И ако някога пак срещна твоите очи в мен ще нахлуят спомените за преди!!!

99. И пак се питам защо ли те обикнах защо скърбя и плача в нощта, затуй ли, че отраснах сам самичка и търсих обич и капка светлина. Очите ми избълват нежен огън изгарят ме и страдам и тъжа, защото всичко на света бих дала очите ти за миг да чувствам свои аз... Но ти мълчиш... И нова болка ме изгаря и бродя тъжна, страдам и скърбя, защо ли таз съдба е тъй жестока, защо навсякъде все мен преследва тя???

100.Да знаеш колко те обичам,не зная ти дали разбра това,а може би съдбата е решила несподелена да остане любовта,но винаги в мен ще живее усмивката ти искрена,добра, Очите ти най-ласкави и нежни,омагъосващи със своята светлина!

101.Вървя сама по тихата алея,
с наведено от скръб лице,
а ти вървиш отпред с нея,
момичето ,което те отне.
Вървя, а кестените стари,
край мен отронват нежни цветове,
ухаят рози ,бужури аленеят,
но пак е тъжно моето сърце!!!

102.Няма ли да дойдеш пак-последно като за раздяла и душата потънала в мрак да бъде пак засмяна ?Няма ли да ме прегърнеш пак с твоите ръце,аз знам,че няма да се върнеш и това разкъсва моето сърце!За последно ми кажи,че ме обичаш,за последно днес ме целуни,със страстта и нежността,с които някога първата целувка ми дари. И за нас да бъде този спомен вечен ,приложно запечатан в паметта. Ще те помня аз като човека ,който ме научи да обичам и омразата в мен дари, а после чувствата, градени с много труд без капка съжаление разби. Научи ме безпомощно да страдам.Научи ме да бъда вярна.Научи ме безмилостно да наранявам и за това съм ти най-благодарна! Ще бъда твое копие същинско. Познавам те-ти беше моя господар.Ще бъда като тебе безпощадна ,достойна притежателка на твоя дар!!!

103.Две сълзи падат,
гонейки се в самотата.
Две ръце се пускат,
казвайки си “сбогом”
в нощта.
Две сърца бият,
разделени във вечността.
Две души си тръгват,
страдайки от любовта.
Две устни се сливат
за последен пат в света.
Сега телата ще си идат,
без да си спомнят за мига.
Те ще помнят само болката от любовта,
и ще се питат заслужаваше ли си това...

104.Какво,че почти не те познавам?Какво,че не знам нищо за миналото ти,за приятелите ти,за самия теб?Има ли значение това,щом сърцето стене,когато те няма и бие лудо,когато си до мен?Защо да отричам и да лъжа себе си,като казвам,че думите,докосванията,целувките за мен нямат смисъл?Как да кажа,че не значат нищо,след като са всичко?Как да кажа,че не ме интересуваш,след като те търся дори там,където не си?Всеки шум ме кара да потръпвам,всеки звук ме кара да се обърна и да проверя не си ли ти...
Аз знам,че си замина.И знам,че там е твоят живот.Но как да не те искам,след като още усещам аромата на тялото ти,чувствам целувките ти върху себе си,гласът ти кънти в ушите ти.
Искам пак да си до мен.За още няколко дни с теб бих дала всичко.Знам,че няма да си само мой,че нямаме бъдеще...знаех го още в началото,когато те изгубих,преди да те спечеля...


105. Когато нещо скъпо си отива,
не се моли,не се опитвай да го спреш.
Не се вини за неговите грешки,
не казвай “виновната съм аз!”
Когато с друга ти го видиш,
спокойно ти го отмини,
не искай стари сметки да разчистваш,
тъй повече ще те боли!
Когато нещо скъпо си отива,
не се моли,не се опитвай да го спреш,
ако истински си го обичала
тези думи знам ще разбереш!!!


106.Очите ти излъчват нежност
и от тях лъха светлина.
Защо ли съм толкова щастлива,
когато те погледна с тъга?

Очите ти не могат да ме мамят,
издават твоята вина...
Очите ти ще ми разкажат
щастлив ли си без мен сега?

Очите ти са дяволски красиви,
очите ти са изворна вода.
Защо съм толкова щастлива,
когато те погледна с тъга.


107.Нощта отново ме скрива галъовно
от дръзкия поглед на твоите очи,
но защо и в съня ми тъй поголовно
нахлуваш и тихо стоиш?

Как само искам да те намразя,
но твърде слаба съм за това.
Обичам те, спомена скъп ще запазя
и ще чакам да чуя твоето “ела”!


108.Тъжна съм!Тежи ми нещо на сърцето-ти-мисълта за теб!Ти,който си играеш с мислите ми.Този,който искам да притежавам дори само на сън.Този,който търся и желая.Ти,който ме нараняваш с всеки твой поглед.Когато ме гледаш сякаш хиляди игли се забиват в сърцето ми.Грях ли е да те обичам?-се питам аз.Грях ли е да се нуждая от теб и твоята нежност?Грях ли е да си мечтая за теб,за запленяващата ти усмивка и чаровните ти очи?Ако е грях значи съм най-голямата грешница на света,защото те обичам тъй силно,че за нищо не бих се отказала от теб! За нищо!!!


109.Сама съм.Спомням си за отминалите дни,когато бях безкрайно щастлива,когато аз и ти се обичахме.Как мога да те забравя,като те обичам толкова силно?Лесно ли се забравят тези нежни очи,които ме пронизваха при всеки поглед.Как да забравя топлите ти устни,които изгаряха моите при всяка целувка,силните ти ръце,които страстно ме прегръщаха...Как да те забравя?Ти плени наивното ми сърце и го направи неспособно да обича друг.Защо си тръгна?Защо?Сега си далече...там при нея,и чакаш тя да те обикне,така както те обичам аз.Как можеш да вярваш,че тя ще те обича така искрено и всеотдайно,както аз?Не,тя с нищо не може да заеме мястото в сърцето ти,отредено за мен,тя с нищо не може за запълни празнотата в душата ти след нашата раздяла.Знам,че и ти няма да забравиш нашето минало,защото то беше приказно,макар и кратко.Аз знам,че ме обичаш и ще ме обичаш!Зная го


110.Намразих очите си,така невинни и спокойно,защото го търсеха,защото копнееха за него,за неговия поглед.
Намразих ръцете си,защото го търсеха,защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си,което с нищо не бе заслужило всичко това,но защо трепваше при неговата поява,защото биеше така лудо за него...само за него!!!
Намразих душата си,която всеки ден ми повтаряше,че го обичам,сякаш можех да го забравя...


111.Ти си този,който изпълва със смисъл дните ми.Ти си този,който ме накара да се чувствам желана и неповторима.Ти си този,който ме научи да уважавам себе си.С лекота успя да разтопиш ледената обвивка на недостъпното момиче и нахално да присвоиш мислите в сърцето ми.Ти си този,който ме пазеше и закриляше дори и от мен самата.Аз съм твоето момиче.Ти-моето момче.Обожавам аромата на кожата ти,нежните прегръдки,влажните ти устни,страстните целувки...Обожавам изгарящото ти излъчване.Обожавам теб!Ти ме накара да се почувствам единствена.Ти ме накара да се чувствам значима.Ти си този,с който се чувствам различна.Ти си този,който ме накара да се чувствам уверена в себе си.Ти си този,когото обичам.
Ти си...ти...


112.Мълчиш.Защо така мълчиш?Очите ти са тъжни,бледи.Кажи ми за какво тъжиш?Защо замислено ме гледаш?В погледа ти виждам пламък и мъка да горят.Ела с мен ще тръгнем двама и мъката ще прегори.Но ти мълчиш.Кажи ми нещо.Кажи ми.Моля те кажи!Кажи за първата ни среща,дори ме излъжи.Но стига си мъмкал...кажи!
“-Наистина мълча.Какво да ти кажа.Последна среща е това!Обичам друга!Друга любя както тебе преди!Прости ми и не ме съди!Какво да кажа?Казах всичко!А ако можеш някога прости!!!”


113.Далече си,не мога да издържам,побърквам се от тая самота!Обичам те и искам да те имам и днес и утре и до края на света!Далече си,а толкова ми липсваш,желая да си винаги до мен,да ме прегръщаш и да ме целуваш,нощта да се превърне във светъл ден!


114.Една нощ луната ме попита:
"Ако той те кара да плачеш,тогава защо не го напуснеш?"
Тогава аз се обърнах към нея и я питах:
"А ти би ли напуснала своето небе?!"


115.Мълчиш! Защо?
И някак странно гледаш във страни,
та аз съвсем не искам много.Кажи!
"Не те обичам вече".... и тръгни!


116.Мислиш ли понякога за мен?
За приказката ни красива?!
Дали ще се повтори онзи ден...
Любов, без теб....е просто дума...сива..


117.Забрави го! Той не заслужава с един човек света не свършва. Много губиш, но и много ти остава,
само разказа остава недовършен, но във разказа героите са двама. Не плачи, от сълзи позла няма.
Забрави го! Той не заслужава!


118.И аз пак ще бъда там на пясъка,
прегърната завинаги от здрача...съзерцаваща отново блясъка,
неспираща да плача...И аз пак ще бъда там,
срещу Луната,
танцуваща под нежните лъчи.
Привикнала отдавна със тъгата
и все пак със сълзи във своите очи....


119.Когато очите ти сълзят - Аз плача!
Когато изпитваш болка - Аз умирам!
Когато се смееш - Аз съм щастлива!
Когато имаш нужда от мен - Аз винаги ще съм до теб !


120.Защо дойде?За да си отидеш ли? Нима не вярваш,че мене ме боли ? Сега върви , назад не се обръщай,защото в мига,който се обърнеш,ще видиш две разплакани очи!

121.Не се повтарят старите неща и първата любов не се завръща!Макар и вечна да е любовта,тя никога не е една и съща!


122.Обичам те и затова страдам.Споменът за теб ми носи болка.Защо ме излъга?Защо ме остави? Ти ме научи как да те обичам,но не ме научи как да те забравя!


123.Взе очите ми.Взе съня ми.Взе мечтите ми.Взе сърцето ми.Сега остана само живота ми.Вземи и него..


124.Tell me you dreams.Am I in them?
Tell me your fears.Are you scared ?
Tell me your stories.I`m not afraid of who you are!
We Can Fly!


125.Sometimes you feel something you can`t explain.Maybe it`s hurt but you keep fighting .. Until you Die !


126.If you love me,don`t kiss me!
If you kiss me,don`t touch me!
If you touch me,don`t fuck me!
If you fuck me,don`t STOP !!!

127.Едни очи не мога да забравя,едни очи ме карат да не спя.Едни очи сърцето ми изгарят и като черни въглени горят.Едни очи ме лъгъха жестоко и никога не ще им аз простя!


128.Водолази претърсват морето.Един от тях се гмурка и ето - намира момиче , студено и бяло , и никой не смее да зърне туй тяло.На брега стои момче и гледа - вижда - момичето , цялата бледа.Обръща се и тръгва,защо да стои.. той и беше казал: 'Махай се! Умри !'


129 . С един човек светът не свършва,много губиш,но и много ти остава,разказът остава недовършен,в разказа героите са двама .. не плачи,от сълзи полза няма,забрави го - той не заслужава!


130. Обичам живота безумно,защото в него си ти!Обичам и тебе безумно, защото моят живот си ти!


131 . Дори,когато си заминеш,дори ,когато си далеч,аз винаги ще те обичам и мислено ще съм при теб!Дори когато ме забравиш и времето ме заличи,дори тогава аз ще те обичам,макар и силно да боли!


132.Аз се влюбих лудо в едно момче,но съдбата реши да ни раздели,сърцето ми разби,разпиля мечтите ми!Господи колко ме боли!Самотна съм в нощта,не спирам да плача,зашо ме наказа така?Какво направих на тази съдба,че толкова жестоко разби ни любовта?! Аз ли сгреших или беше ти?Не знам,но тази грешка ужасно боли!Колко се молех,върни се мили,но ти не чу молитвите ми,глух ли беше или сляп да видиш сълзите в очите ми и да осетиш болката в сърцето ми ?!!!


133.Пред киното чака момиче,билетите стиска в ръка,но този когото чака,защо не идва сега ?Но ето звънеца подсеща,тя скрива единия билет и никой за нейната среща не знае ни дума,ни ред,а после с влага в очите,на празния негов билет на бледа луна под лъчите написа този малък куплет: ' Аз обич не искам , повярвай сърцето боли,че трудно любов се подтиска, за туй ми прощаваш ,нали ?


134.От угасналия залив
Бликат пурпурни лъчи
И в небесния свод се къпят
Чудно хубави очи.
Аз те чакам дълго време
Мълком да преминеш ти


135.Тайнствено сърцето мое
Едничка истина шепти - буквите отвестно прочети!

136.Превземай всичко що ти пречи!
Мрази! Обичай! И живей!
Бъди човек, а не човече!
Гори, но никога не тлей!
Печал и мъка не познавай.
Гранит бъди, сърце от жар!
Едничка власт познавай - властта на твоето сърце!!!

137. Мило непораснало момиче,все така из облаци летиш,приказките още ти обичаш и с оная стара кукла спиш...Влюбваш се в момчета наслуки-обичаш този и обичаш друг,на живота мъдрите поуки ти захвърляш в кошче за боклук..Мило мъничко момиче,всеки има своите мечти,но знай,че трудно е сега да се лети!Трудно е,но няма да го кажа,за да не разбия твоето сърце...Рано е да оставяш птицата с прекършени криле!


138.Искам да ти кажа "само остани при мен “, и всичко в живота ти ще се промени.
Остани при мен и моето сърце, остани, за да усетиш какво е способна да направи любовта ми.
Моето сърце за теб ще тупти, ще реди едни след други нежни думи.
Душата ми ще те сравнява с изгрева, когато се усмихваш,
и със залеза когато спиш
Искам да ти кажа "обичам те" денят ми ще е пуст без теб, а нощта пълна тъмнина.
Желая да целувам очите ти, и с устни да хапя кожата ти-защото просто те обичам.


139.za6to te tolkova obiknah,v miga v koito te vidqh?Za6to Taka ti se usmihnah,v nastroenie li bqh?Za6to te tolkova obiknah,s kakvo mE tolkova pleni?Che tyi s tebe az priviknah,bez teb sarceto me boli?V teb otkrih predstavata si za 4ovek.V teb otkrih nai-svetlata me4ta.Ot teb poiskah kas4e obi4-no vsi4ko za teb mai e 6ega!!!

140.Виножна съм, че те обичам още, виножна съм че те обичам аз. Прости ми, но немога аз без тебе, върни се ти отново пак при мен. Побяржаи ми, аз няма да забравя очите ти с поглед натъжен, косите руси гледах до забрава и устните жадували за мен


141.Обичаш го. Недей да криеш! Ревнужаш го. От мен нали? Обичай го, крещи умирай и реви, но той е мой и само мой помни!!!


142.Виждам те, когато затворя очите си. Когато вечер сам-самичка стоя, всички спомени се връщат бавно: всяка целувка, всяка дума... И няма край този ад. Каде си сега, какво да пражя с общите ни мечти? Защо го няма лицето ти, защо не чувам как бие сърцето ти? Аз винаги ще те търся там ж мрака голям, защото ти си отиде и отнесе сърцето ми


143.Обичам те, мъкар, че си далече. Обичам те, мъкар, че с друга днес си ти. Обичам те, мъкар, че всичко минало е вече. Обичам те, мъкар, че да говориш с мене се боиш.


144.Hei mom4e se6ta6 li se za 6amara koito ti udarih,kogato se opita da me celune6? Se6ta6 se sigurno be6e prekrasno,za da zabravi6.Hei mom4e se6ta6 li se,kogato ti mi donese purvoto cvete-sinio be6ei mi napomnq6e na tvoite o4i.No cveteto padna,i az bqh mnogo tujna,to ti se usmihna i mi kaza,4e 6te mi donese6 mnogo takiva cvetq,no nito edno ne mi napomnq6e na tvoite o4i.Xei mom4e se6ta6 li se kogato edin den se opitah da te celuna,a ti se otdrupna i mi kaza:"Mili4ka,az ne te obi4am ve4e,obi4am druga i nqma smisal da sme zaedno"...Togava te poglednah i ti kazah"Sbogom"...oburnah se i otkusnah edin list ot durvoto do men i zapo4nah da go greza.Togava usetih gor4iviq mu vkus.Misleh 4e to 6te namalee bolkata,no togava 4uh tvoq glas"Mili4ka moje li az da obi4am druga?!"Togava se oburnah I zapo4nah da go celuvam.Kolko be6e mil sveta v tezi migove.Na drugata sutrin otidoh pri teb,no ti be6e tujen.Ne mi govore6e..i kogato poiskah da si hodq ti kaza"Mili4ka dnes zaminavam za Amerika..mojebi pove4e nqma da se vidim.Az bqh potresena ot tvoite dumi!Na purvo vreme si pisahme,no posle razbrah, 4e ne trqbva da se razpalva lubovta 4rez pisma.Lubov bez perspektiva ne e lubov.V poslednoto si pismo
napisah nqkolko reda ot edna qponska pogovorka"Da obi4a6 e su6toto kakto da pee6,no nqma pesen bez krai.."
Edin den kogato se pribirah ot u4ili6te vidqh pismo adresirano do men i vednaga poznah tvoq po4erk.Pitah
se dali da go otvorq ili da go ostavq v 6kafa pri drugite neotvoreni.S treperi6ti ryce go otvorih v nego pi6e6e"Mili4ka na 12-ti ve4erta trugvam ot Amerika,na 13-ti ve4erta 6te buda v Sofiq.Vru6tam se za vinagi.Kogato 4ue6 moq glas po telefona ako iska6 zatvori slu6alkata,ako me iska6 6te govorim i 6te bude kakto be po-rano.I toi kaza 4e nqma pesen bez Krai!Tova pismo be6e namereno do momi4e s prerqzani veni,a do neq e nameren vesnik na 13 str. na koqto pi6e6e..."Samoletut koito prez no6ta trugva ot Sa6t za Belgrad e eksplodiral blizo do Iugoslavskata granica.Jivi nqma.O6te ne e otkrita pri4ina za eksploziqta". V dopalnenie na pismoto s kurvavi bukvi pi6e6e"Da OBI4A6 E KAKTO DA PEE6 ..NO NQMA PESEN BEZ KRAI"


145.Някога няма да те обичам
Някога няма да ми липсваш
Някога няма да имам нужда от теб
Някога няма да искам да си до мен
Някога няма да си изменно в мислите ми
Някога всяко мое изречение няма да започва с твоето име...
Някога няма да имам нужда да чуя гласа ти
Някога ще спра да ти се обаждам
Някога няма да вдигна телефона...
Някога няма очите ми да са пълни със сълзи
Някога няма да искам да почувстам устните ти
Някога няма да искам да се събудя до теб
Някога няма да те пожелая
Някога няма да те докосна
Някога няма да те видя с друг(а)...
Някога няма да ме заболи
Някога ще спра да ти вярвам...
Някога ще забравя присъствието ти
Някога то ще е излишно...
Някога няма да те ревнувам
Някога ще забравя спомените,
Някога те няма да ми дават живот...
Някога няма да чакам да се появиш
Някога ти няма да бъдеш целия свят
Някога!...Когато и да е, но не сега...


146.Не винаги под слънцето се скиташ,не винаги живота ти е песен,но винаги е нужно да се питаш:Живот ли щеше да е,ако беше лесен... Не винаги преглъща се вината,не винаги времето лекува.Но винаги заплаща се вината и винаги безумно много струва!

147.Ти си дявол,ти си ангел,ти си моят прав приятел!


148.Върви по пътя на живота обсипан с рози и цветя, и нека всяка твоя мисъл бъде сбъдната мечта!


149.Усмихвай се, дори да ти се плаче!
усмихвай се дори да те боли!
нека другите да мислят,
че щастието с теб върви!


150.Красиво мургаво момиче, защо в очите свети скръб? Нима ти някого обичаш, а той ти е обърнал гръб?


151.Возих се всамолет,кеф
но двигателя се счупи,кофти.
Имах парашут,кеф
но той не се отвори,кофти.
Имах втори парашут,кеф
но и той не се отвори,кофти.
Под мен имаше купа сено,кеф
но на нея имаше вила,кофти.
Не паднах на вилата,кеф
но не паднах и на сеното,кофти.
Возих се в лимузина,кеф
но към болницата,кофти.
Доктора каза че ще живея,кеф
но само три дни,кофти.


152.Далече си,не мога да издържам,побърквам се от тая самота!Обичам те и искам да те имам и днес и утре и до края на света!Далече си,а толкова ми липсваш,желая да си винаги до мен,да ме прегръщаш и да ме целуваш,нощта да се превърне във светъл ден!


153.Сама съм,боли ме,а тебе те няма.Сама съм,а болката е голяма.Сама съм и плача,а болката е голяма.Сама съм и пътя не виждам,защото пътя си ти,а тебе те няма.


154.Защо смутено поглед свеждам,когатосрещна твоите очи?Защо обзема мв такава нежност,в сърцето нещо ми гори?Ах,как мечтаех да те имам,макар,че още съм дете.Нима не можеш да отгатнеш,че ти си в моите мечти,че всяка нощ едно момиче не може дълго да заспи!Защо ме караш да тъжа?Защо не мога да разкрия пред тебе моята душа?Разбрах!Защото те ОБИЧАМ


155.Daleche si i ne shte usetish celuvkite i tihia mi zov!No
iskam da usetish dushata mi i moiata lubov!


156.Bih iskal da ti kaja mnogo, no ne moga. Bih iskal da ti kaja vsichko, no ne trqbva. Obicham te, tova e mnogo. Obicham te, tova e vsichko!

157.Ne jelaq poveche da mi se obajdash.Ne razbira6 li, che vryzkata ni nqma nikakvo byde6te.Prosto imame ednakyv vkus.I dvamata sme ludi po myjete!


158.Ela s men za da poznaesh lubovta. Shte te darq s lubov I shte si zagubish uma!


159.Obicham te prez ledove i buri! Obicham te prez ogyn i voda! Syrceto mi dokrai e tvoe, do krai - dori i sled smyrtta!


160.Любовта е море,
това е добре,
но попаднеш ли на яма,
спасение няма


161.Obicham te, tova boli! Obicham te vsichko e sylzi, no znai che poslednata sylza shte kape ot tvoite ochi, zashtoto bez da znaesh obichash me i ti!


162.Zashto ne sam v tvoite pregratki? Zashto ne milvash moite kosi?Na druga dnes darqvash tazi trapka, pri druga si, no si v moite mechti!


163.Pustinq ot mechti, edin si ti.Talpa ot hora,princa si ti.V chasha uiski, leda si ti. V tamnoto nebe,zvezda si ti.V moeto sarce,edin si ti!

164.Vednyj neshto se sluchi s men.Tova be nai-sladkoto neshto na sveta.Be fantaziq, sbydnata mechta.Tova be denqt, v koito to sreshtnah.


165.Dokosvam te, racete mi gorqt - shte te oparq!Celuvam te, ustnite mi shepnat pak obicham te.Ochakvam te!Shte doidesh li pri men?Protegni race, vzemi go, tova e moeto sarce!!!


166.Kogato edna luobov umira,ti ne moje6 s neq da umre6.Kogato nqkoi si otiva,ti ne moje6 da go spre6.togava vijda6,4e jivota e izmama,4e obi4 ima6e a ve4e nqma.


167.Niakoi den shte me popitash kakvo izbiram teb ili jivota!Az shte otgovoria jivota i ti shte si otidesh bez da znaesh che moia jivot si ti!


168.V jivota si te sre6tnah slu4aino.Vlubih se v teb bezkraino i 4e te obi4am nqma samnenie.Da te zabravq nqmam namerenie.


169.Някъде има ръце, които искам да докосна, някъде има очи, които искам да видя, устни, за които мечтая.Има човек,с когото искам да бъда на Свети Валентин.


170.Ако бях птица, щях да пея за теб! Ако бях поет, щях да пиша за теб! Но не съм нито поет, нито птица, а съм момчето, което те обича.

171.Kogato se sybudq sutrin I pogledan slynceto se radvam, che denqt e zapochanl I ste te vidq otnovo.


172.Ako obichash nqkogo napishi imeto mu v krag, vmesto v sarce, zashtoto sarcata bivat razbiti, no kragovete se vartqt vechno.


173.две surca, две sydbi, две tela prepleteni v edno!Az i ti!


174.Kogato s teb sme sami, govori mi s dve ochi, govori I mi kaji jaduvana lubov si ti!


175.Ти си моя любим, все едно на къде двама с теб ще вървим!


176.Направих толкова много грешки, че сега се чувствам като университет-всички се учат от мен!Прости ми! Всички грешат,но само тези,които обичат,си признават!


177.Surceto mi ne e puteka da minesh i da si zaminesh.Surceto mi ne e kamina da doidesh i da se stoplish.Surceto mi e HRAM i vlezesh li ostavash TAM!


178. Обсебва те тъгата..мислиш си,че може да си сам.Знаеш,че някъде там скрита е дълбоко истината.Трябва да се осъзнаеш-трябва,но просто не можеш..

tova e sega za sega priqtno chetene

Слънчице прекрасно,
искам те ужасно.
Как до тебе да се гушна,
нежни думи да ти шушна?
Аз за тебе си мечтая,
с устни да те подлудя желая!



Ако някога ме намразиш - убий ме, вземи ножа и режи. Но когато стигнеш до сърцето - СПРИ, защото вътре си и ти!



Навън дъждецът си вали и кат кокошка мокричка си ти! В любов пред тебе съм се клел и в този час те питам-мен вземаш ли за твой петел?!



Красива си, знаеш ли, моето момиче? Нежна и малка като капка роса. Сълзи от очите ми често потичат,но ги скривам във твоята черна коса. Знам, че друг обичаш, горда не бъди, не ме лъжи. Истината я отричаш, тая, че сърцето ти кърви.Ще мине година и друга,но раната остава в твоята душа.Май лъжа е , че времето лекува, може би друго , но не и Любовта..!

Виножна съм, че те обичам още, виножна съм че те обичам аз. Прости ми, но немога аз без тебе, върни се ти отново пак при мен. Побяржаи ми, аз няма да забравя очите ти с поглед натъжен, косите руси гледах до забрава и устните жадували за мен.

Защо живях, защо обичах?
Какво получих-самота?!
Едно момче не ме обча,
eдин човек не ме разбра.
Защо изгубих Вярата в живота,
защо изгубих вяра в любовта?
Нима сжетът е пълен с идиоти
желаещи единствено пътта?!

Как трудно е да кажеш "сбогом", когато искаш да извикаш "остани", да направиш невъзможното да спреш горещите напиращи сълзи. А те ще парят дълго, дълго спомените ще се връщат. В падналия мрак ти него покраи себеси ще виждаш, но повярвай самотата не е враг. Останеш ли сама недей да плачеш, недей проклинай прелестния миг!

Забрави го! тои не заслужава. С един човек светът не свършва. Много губиш, но и много ти остава. Не плачи от сълзи полза няма! Забрави го! тои не заслужава.

Обичаш го. Недей да криеш! Ревнужаш го. От мен нали? Обичай го, крещи умирай и реви, но той е мой и само мой помни!!!

Дори да простиш цялата болка, ти ще трябва без мен по пътя да продължиш... Недей да ме молиш при теб да оставам недей!!!

Едва когато нещо си отиде, едва когато с нещо се простиш разбораш колко ти се свиди и започжаш да тъжиш. И знаеш, че неще го видиш вече, и празното местенце ще боли. Дори сжета надолу да обърнеш, не ще го жидиш вече ти. И мъката от страшната раздяла, дълбоко ж сърцето ще горчи. Разбираш че за нещо си живяла, за нещо с което се прости.

За туй кажи ми сбогом и всичко забрави, гласът ми и очите, и устните дори! Били са само твои, но ти не оцени една любов, която до край изпепели.

Някъде има ръце, които искам да докосна, някъде има очи, които искам да видя, някъде има устни, които жадувам да вкуся. Някъде има човек, които страшно много ми липсва.

Виждам те, когато затворя очите си. Когато вечер сам-самичка стоя, всички спомени се връщат бавно: всяка целувка, всяка дума... И няма край този ад. Каде си сега, какво да пражя с общите ни мечти? Защо го няма лицето ти, защо не чувам как бие сърцето ти? Аз винаги ще те търся там ж мрака голям, защото ти си отиде и отнесе сърцето ми.

Обичам те, мъкар, че си далече. Обичам те, мъкар, че с друга днес си ти. Обичам те, мъкар, че всичко минало е вече. Обичам те, мъкар, че да говориш с мене се боиш.